"Prego affinché Dio M’aiuti: spero di avere i documenti necessari per arrivare negli Stati Uniti e vedere la tomba di mio padre.
Mi chiamo Best e ho lasciato la Nigeria perché il sistema sanitario era inadeguato e la mia famiglia non stava bene. Volevo andare in Libia, dovevo spostarmi ad ogni costo. Non avevo altra scelta, dovevo andare. Molte famiglie pensano che i famigliari abbiano una speranza in Europa, ma molti muoiono nel viaggio. Nel deserto, nel mare, in Libia.
Quando sono arrivato in Libia, venivamo maltrattati, percossi. Hanno ucciso l’uomo per cui lavoravo. Dovevo assolutamente scappare e non avevo denaro, sono dovuto sgattaiolare nel porto. Non sono riusciti a vedermi. Sono stato fortunato. Dio è stato con me, quella notte.
C’erano molte persone sulla barca. Non avevo idea che il mare fosse così grande. Abbiamo urlato, cercando aiuto e, finalmente, abbiamo visto un elicottero ed una nave è giunta in soccorso.
Quando sono arrivato in Sicilia, mi sono sentito immediatamente vivo. Come quando scappi da un incendio e raggiungi un posto sicuro. Mi sentivo bene. Ringraziavo il Signore. Ho pietà di ogni uomo e donna che prende la mia stessa strada perché avevo Dio con me - sono orgoglioso di essere qui, in piedi, a parlare come rifugiato".
“I’m praying that God will help me and give me documents so I can go to the United States and see my father’s grave.
My name is Best and I left Nigeria because the medical care is bad and my family are unwell. I wanted to go to Libya, I had to move into the world. I didn’t have a choice, I had to go. A lot of families think that their people are okay in Europe but a lot of people die on the way. Across the desert, in the sea, in Libya.
When I arrived in Libya, they were treating people bad, beating people. They killed the person that I was working for. I had to run and I had no money, so I had to sneak into the place with the boats at night. They didn’t see me. I was lucky, God was on my side.
There were a lot of people on the boat. I never knew that the sea was so big. We felt that we are lost at sea. We tried to cry for help and finally, we saw a helicopter and they sent a rescue ship. When I arrived in Sicily I suddenly felt alive. Just like when you move from a fire and you arrive in a better place. I felt good. I was thanking God. I pity anyone who is taking that road because I had God with me but I am ready now – I am proud to stand and speak as a refugee".
"Моля се на Господ да ми помгне да получа документи и да мога да отида до Съединените Щати, за да посетя гроба на баща ми.
Името ми е Бест и напуснах Нигерия, защото здравното опазване е много лошо и семейството ми не е добре. Трябваше да отида в Либия, ако исках да пътувам по света. Нямах избор, трябваше да тръгна. Много семейства мислят, че техните хора са добре в Европа, но много хора умират по пътя към мечата си... през пустинята, в морето, в Либия. Когато пристигна в Либия там се отнасяха с хората много зле, биеха ги, дори убиха човека, за когото работех. Трябваше да бягам, но нямах никакви пари, затова трябваше да се промъкна в лагера с лодкте през нощта. Не ме видяха, бях късметлия... Господ беше на моя страна.
Лодката беше претъпкана с хора. Никога не съм знаел, че морето е толкова голямо. Чувствахме се изгубени във водите. Опитвахме се да викаме за помощ и накрая видяхме хеликоптер, след това дойде и спасителният кораб. Когато пристигнах в Сицилия извенъж се почуствах жив. Точно както, когато бягаш от огън и се озовеш на по-добро място. Чувствах се добре. Благодарях на Бога. Съжалявам всеки, който поема този път, защото аз имах Господ със себе си.
Но сега аз съм готов- аз съм горд да застана и да говоря като имигрант".
(Realized by Ruth and Tanya within the frame of the Erasmus Plus project Breakdown the Wall")
* Follow --->: https://www.instagram.com/humans_of_montesano/