"Quello che mi manca di più della mia casa in Costa d’Avorio è la mia famigliola, e mia madre, che non sta bene da quando mio padre è morto.

Ho 23 anni e ho dovuto lasciare la mia casa perché vi è era un uomo che cercava di uccidermi. Ha bruciato la mia casa e mi ha seguito in diverse città. Ha continuato a ferire la mia famiglia anche se io non ero lì. Questo ha costretto la mia bellissima figlia e sua madre a rifugiarsi in un villaggio che non posso nominare.

Ho attraversato il deserto del Sahara per raggiungere la Libia, dove siamo stati subito arrestati. Sono stato due mesi in prigione con più di altre 350 persone, è stato molto scomodo ed era molto difficile dormire. Una notte abbiamo deciso di rompere le grate, ma le guardie hanno iniziato a spararci, e abbiamo iniziato a scappare. Molte persone sono morte, e hanno riportato i feriti in prigione. Sono sopravvissuto e sono arrivato in un campo da cui partire attraverso il mare.

Non avevo soldi per pagarmi il viaggio quindi ho lavorato per due mesi per un uomo arabo che ha pagato per me. Mangiavamo solo pane e riso e dormivamo tutti all'aperto, sul pavimento. Quando è arrivato il momento di partire per il mare, ci hanno messo in 152 su un gommone e abbiamo galleggiato per sei ore prima che la nave venisse a recuperarci. Ci abbiamo messo tre giorni di navigazione prima di arrivare in Italia.

Vorrei imparare di più dalla mia professione di elettricista e avere cura della mia famiglia e di mia madre. Il mio sogno è di avere un lavoro qui e di salvare la mia famiglia, per saperla salva e lontana dai guai. Tutti i giorni soffro all’idea che possano essere feriti e io non posso farci niente".

"What I miss most about my home in the Ivory Coast is my little family and my mother who has not been well after the death of my father.

I am 23 years old and I had to leave my home as there is a man who is trying to kill me. He burned down my house and followed me to a different city. He continues to hurt my family even now that I am not there. This has forced my beautiful daughter and her mother to take refuge in a village that I cannot name.

I crossed the Sahara Desert to reach Libya where we were arrested immediately. I spent two months in a prison with more than 350 others where it was very uncomfortable and difficult to sleep.

We decided one night to break out of the prison but the guards began to shoot us as we ran away. Many people died and they put the wounded back in prison.

I survived and arrived at a camp to travel across the sea. I had no money to pay for my journey so I worked for two months for an Arab man and he paid for me. We ate only bread and rice in the camp and everyone slept outside on the ground. When the time came to travel across the sea they put 152 of us in the inflatable boat and we floated for 6 hours before the rescue ship arrived where we spent 3 more days at sea before arriving in Italy.

I want to learn more of my profession as an electrician and to take care of my family and of my mother. My dream is to have a job here and to rescue my family so that I know that they are safe and away from harm. Every day it pains me to think that they are being hurt and I can do nothing".

"Това, което ми липсва най-много в Кот д‘Ивоар, е моето малко семейство и моята майка, която не е добре откакто убиха баща ми.

Аз съм на 23 години и трябваше да напусна дома си, защото един човек се опитваше да ме убие. Той изгори къщата ми и ме преследва през различни градове.

Продължи да наранява семейството ми, дори когато мен вече ме нямаше там. Това накара насила моята красива дъщеричка и прекрасната ѝ майка да избягат и да намерят убежище в селище, което не мога да назова. Прекосих Сахара, за да стигна до Либия, където бяхме арестуване незабавно. Прекарах два месеца в затвор с повече от 350 души, където беше много неудобно и трудно да се спи. Една вечер решихме да избягаме от затвора, но пазачите започнаха да стрелят по нас докато бягахме. Много хора умряха, а ранените върнаха отново в затвора. Аз оцелях и пристигнах в лагер, където чаках за пътуването си през морето.

Нямах пари да платя пътуването си, затова работих два месеца за един арабин и той плати за мен. В лагера ядяхме само хляб и ориз, и всички спяхме отвън на земята. Когато дойде време да пътувам през морето, те ни качиха на надуваема лодка, 152 души, и плавахме в продължение на 6 часа, преди да пристигне спасителният кораб, на който прекарахме още 3 дни по море преди да достигнем Итаия.

Това, което искам е да се осъвършенствам в професията си като електротехник и да съм способен да се грижа за семейството си и майка си. Мечатата ми е да намеря работа тук, да спася семейството си и да знам, че те са в безопасност и далеч от болката. Всеки ден ме боли да мисля, че те са били наранявани, а аз не мога да направя нищо"

(Realized by Ruth and Tanya within the frame of the Erasmus Plus project Breakdown the Wall")

* Follow --->: https://www.instagram.com/humans_of_montesano/